Нобел за физика 2026: телескопът, скрит в антарктическия лед

Когато чуете „телескоп“, вероятно си представяте огледало, насочено към звездите. IceCube изглежда съвсем различно. Неговата основна част е дълбоко в леда на Южния полюс, а вместо светлината от звезди той търси редки следи от почти неуловими частици.

На 6 октомври Нобеловата награда за физика за 2026 г. е присъдена на Франсис Халзен за решаващия му принос към обсерваторията IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход. Отличието е за човек с ключова роля в замисъла и осъществяването на голям международен проект.

Пратеници, които почти нищо не спира

Неутриното е частица без електрически заряд, която взаимодейства много слабо с веществото. Огромен брой такива частици преминават през Земята, без да оставят забележима следа. Това ги прави трудни за улавяне, но и ценни за астрономията: могат да донесат информация от области, от които други сигнали трудно достигат до нас.

За разлика от заредените космически частици, неутриното не се отклонява от космическите магнитни полета. Ако установим посоката му, получаваме следа към мястото, от което идва. Изследователите искат да използват тези пратеници, за да разберат по-добре мощните естествени ускорители на частици във Вселената.

Голямата идея: самият лед да стане детектор

Рядкото взаимодействие изисква огромен обем вещество. Идеята на Халзен е да се използва дълбокият антарктически лед, вместо целият обем да се изработва и пълни в лаборатория. Но първо трябва да се провери дали ледът пропуска достатъчно добре слабата светлина, която уредите ще търсят.

Предшестващият проект AMANDA помага тази идея да бъде изпитана. По-дълбокият, по-прозрачен лед се оказва подходящ. След години развитие IceCube е завършен през 2011 г.: 5160 светлинни сензора, разположени по 86 линии, наблюдават приблизително кубичен километър лед. Отворите за спускането им са пробивани с гореща вода.

Как изглежда една невидима частица

Сензорите не снимат самото неутрино. В редките случаи, когато то взаимодейства с веществото, могат да се появят заредени частици. Движещи се през леда, те пораждат характерна Черенкова светлина. Времето, силата и разпределението на тези светлинни сигнали позволяват да се възстановят характеристики на събитието.

Може да го сравните с възстановяване на движение по последователно светнали датчици в тъмно помещение. Но тук следата се изчислява в три измерения, а учените трябва да различават истинския космически сигнал от други събития. Не всяко светване доказва неутрино от далечен астрофизичен източник.

Ново сетиво за Вселената

През 2013 г. международният екип съобщава доказателства за високоенергийни неутрино с космически произход. Това отваря нова възможност за наблюдение на Вселената наред с различните видове светлина и други астрономически сигнали.

Нобеловата история тук е едновременно за необичайна идея и за способността тя да се превърне в работещ уред. Халзен не построява обсерваторията сам: зад нея стоят учени, инженери и хората, които работят при полярните условия. Понякога, за да видим по-далеч в Космоса, трябва първо да погледнем надолу в леда.

Източници и още за откритието

Продължете с курса „Нобеловите награди“

Ако идеята за телескоп в лед ви изненада, в курса „Нобеловите награди“ в eee.bg ви очакват още открития, които променят начина ни да гледаме света. Видеата на български обясняват основната идея с примери и изображения. Разделите по области и десетилетия ви позволяват да учите последователно или да започнете от любимата си наука.

Разгледайте курса „Нобеловите награди“