Знаете ли е кое общото между небезизвестния филм "Красив ум" и най-голямата интернет търсачка в света, Google? Може и да се учудите, но това е математиката, разбира се. Именно тя е свързващото звено между тези две напълно на пръв поглед несъвместими реални неща от живота днес. Произходът им обаче датира много по-отдавна…

Google и гугол

През 1998-ма година светът е на път да се промени завинаги. Населението на планетата дори не подозира как от тук насетне нещата никога да бъдат същите. Лари Пейдж и неговият съдружник Сергей Брин основават компанията Google. По-интересното е как тя получава името си. Самият Лари Пейдж я кръщава, но неволно. Той иска да я посвети на математическия термин гугол, но неволно го изписва грешно. Така на бял свят се появява една от най-популярните думи за последните десетилетия, "google". На какво обаче е посветено името на интернет търсачката? Какво е гугол и какво общо има терминът с математиката. Понятието гугол има не по-малко интересна история. То е изковано не от някой математически гений или учен, а от деветгодишното момче Милтън Сирота. От ранна детска възраст заедно с брат си те работят във фабриката на баща си в Бруклин. Задачата им се свеждала в стриване на кайсиеви костилки, като получената смес се използвала за абразив, необходим за редица индустриални сектори. Във времето, в което Милтън, не изпълнявал тази еднотипна дейност, той се срещал с чичо си, Едуард Каснер – американски учен с огромно влияние в математическата наука през 20 век. На една такава поредна среща Каснер моли племенника си да измисли дума, която на практика да означава "огромно число". Милтън избира "гугол" и през 1938-ма година вижда думата, отпечатана в няколко научни статии. Те накратко описвали откритията на Каснер, публикувани в неговата книга "Математика и въображение". С термина гугол ученият означава числото 1, последвано от 100 нули.

Истината е, че гугол няма кой знае какво значение за математиката. Терминът обаче става много полезен в правенето на сравнения, когато величините са особено големи. По този начин гугол ни доказва колко необятна е Вселената, в която живеем, както и колко необходима ни е математиката, за да си обясним нейните явления. С гугол се дават множество обяснения, които до неговата поява бяха невъзможни. Например, съществуват малко повече от гугол различни начини да се подредят 70 предмета в редица. Освен това, според учените, боравещи си с термина, твърдят, че при преброяването на всички атоми, налични във видимите звезди, ще получим много по-малко от гугол атоми. Друг пример: нужни са ни гугол години, за да спрат да съществуват всички черни дупки във Вселената.

Историята и делото на Джон Наш – вдъхновението за режисьора, създал "Красив ум"

Всички сме гледали "Красив ум", в който така и не разбираме луд ли е героят, изигран от Кевин Спейси, или истински гений. Това, което също малцина разбират е, че образът е посветен на реален учен, а именно математикът Джон Наш. Подобно на филма, и в реални живот нерядко Наш е бил наричан шизофреник. Тази диагноза обаче е опровергавана с обяснението, че тя е признак на завист. Други източници твърдят, че ученият просто е поставил заболяването си в ремисия след успешно и дългогодишно лечение.

Едно обаче е сигурно: Джон Наш бе велик и истински гений. Създаването на страхотен филм като "Красив ум" е най-малкото, което можеше да получи приживе като награда за неговото дело. Между другото, той е най-младият нобелов лауреат в категория математика. И между другото, теорията на игрите, за която вероятно сте чували, е негово дело. Напомняме, че тя се свързва с понятието за равновесие. В своята теория на игрите ученият въвежда термина "равновесието на Наш", посочващо типове игри, в които вземат участие двама или повече участници, но колкото и да се състезават, между тях няма как да се излъчи краен победител, ако всеки променя единствено и само собствената си стратегия. Ученият обяснява, че когато един играч избира дадена стратегия, вторият няма как да спечели, каквото и да направи, докато първият не промени първоначалната си стратегия. В такъв развой на събитията наборът от всички стратегии за определен момент се нарича равновесие на Наш. Математикът представя своята теория през 50-те години на миналия век в подробна дисертация. В нея той обяснява, че при такива некооперативни игри равновесието на Наш за набора от всички стратегии би трябвало да е налично за всички крайни игри с какъвто и да е голям брой играчи. При всички случаи теорията на игрите на Наш оставя своя отпечатък и до ден днешен. И тя не намира чак такова приложение в математиката, колкото в психологията за анализиране на човешките конфликти, а дори и за взаимоотношенията между животните или в търговията.

Както виждате математиката в действителност е навсякъде около нас. В много случаи дори не го подозираме. Не е рядкост един математически термин да има толкова сериозно значение за света, че да излезе от рамките на своята наука и да се превърне в обяснение за явленията на съвсем различни области.

За още интересни факти, биографии и задачи разгледайте нашия блог. Ако искате да положите и надградите знанията си по математика и да развиете логическото си мислене, за да можете да решавате и други подобни задачи от необятния свят на математиката, разгледайте нашия курс  "Математика за програмисти - част 1". Той е фокусиран върху най-важните теми в математиката и приложението им в програмирането. В ресурсите има над 13 часа видео лекции и над 220 страници PDF книжка.